Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2011 12:50 - ГРЯХ...
Автор: nerez Категория: Други   
Прочетен: 578 Коментари: 0 Гласове:
2



ПСИХОЛОГИЯ  НА  ГРЕХА.
І ЧАСТ – ОБЩИ  ПОЛОЖЕНИЯ
                                                       БОЖИДАР  ПАЛЮШЕВ
Телевизионните канали и кината по света  представят най-вече филми  изпълнени с насилие, убийства и леене на много кръв. В тях  главни герои са злите хора, които  християнската религия окачествява  като  хора на греха. Една важна особеност  най-вече на американските филми  от този жанр е, че основен принцип  във взаимоотношенията на героите в тях е „на злото да се отвръща със зло”.Отмъщението на изпълнени с гняв и злоба хора е главна тема на повечето от тези филми.В настоящата статия ще направим опит за психологически анализ на човешката злоба разглеждана като грях,противопоставяйки на горепосочения принцип християнския закон „на злото да се отвръща с добро”.Този закон е напълно противоположен на принципа на озлобените хора,главни герои във въпросните американски филми.
Една от най-характерните черти на злите хора е тяхната  склонност да лъжат, да заблуждават  другите и себе си.Въпреки че те всяват страх в обикновените човеци, злите индивиди са най-уплашените и стресирани хора на света. Животът им е истински кошмар.Няма никаква нужда да бъдат изпращани в ада, те вече са в него. С други думи, Бог не наказва злите хора, те наказват самите себе си,живеейки във вечен страх, стрес и напрежение. Те са вечно бягащи от светлината на саморазобличението и от гласа на собствената им съвест. Пътят за излизане от техния кошмарен начин на живот им се струва непосилен и опасен, предизвикващ  болезнена уплаха. Така те си остават в ада на техните действия, защото това им се струва безопасно и лесно изпълнимо. Това е и първата характерна черта на злите хора - те сами по свое желание отиват в ада на своите притеснения и безпокойства, потъвайки в него като в „черна дупка”.
Една друга  характерна черта на злите  хора е тяхното  постоянство и последователност в допускането на различни грехове. Причината  за това е, че те категорично отказват да признаят греховете си и да отидат на покаяние, както това правят истинските християни..
Нашият Господ Иисус  Христос ни учи,че грехът представлява неспособност на човеците да бъдат  винаги съвършени като Самия Него. Ние  всички сме грешници, но истинските християни ненавиждат греха, винаги са готови да се покаят за допуснатите от тях грехове и с цялото си сърце се стремят да не допускат нови такива. Много християни обаче се гордеят с това, че те са се покаяли за допуснатите от тях грехове и че вече избягват да вършат такива. Те гледат с презрение другите грешници и са много критични към допусканите от тях грехове. Тези християни, както Самият Иисус ни казва, също принадлежат към групата на злите хора. Те не разбират,че си остават грешници и че никога не могат да бъдат напълно съвършени. Те са като фарисеят описан в Лука 18:10-14, който изпитва презрение към своя ближен вярващ бирник,изпитвайки злоба и ненавист към него, считайки го като по-нисш във вярата. За разлика от горделивия фарисей истинският християнин винаги смята себе си за грешник. Християните, които поставят собствената вяра над тази на другите, подобно на фарисея описан в Лука 18, са представители на злото, прикрито под маската на християнството. Именно от средата на тези озлобени „християни” се оформя групата на т.нар. християнски фундаменталисти, това са и  хората, които ненавиждат и мразят християните от другите църкви и деноминации, поддържайки огъня на християнското разделение по света. А нашият Господ Иисус ни е заповядал да обичаме дори враговете си. Колко повече тази заповед се отнася за нашите братя  християни от другите  християнски църкви и деноминации. Истината е, че истинският  християнин не може да мрази изобщо. Верската гордост за него е чужда. Фундаментализмът, верската гордост както и разгорещените и безполезни дискусии по второстепенни християнски доктрини и въпроси са израз на злото, прикрито под маската на християнството.
Истинските  християни, които  не могат да мразят никого, са именно тези, които Иисус нарича „нисшите духом” (Матей 5:3). Нисшите духом не са способни да вършат зло. И това е  защото те винаги изпитват угризение  на съвестта си като грешници и са несигурни в своята праведност. Такива  хора не могат да бъдат горди и да поставят вярата си над вярата на другите. Злото в този свят е дело на „богатите духом”, на фарисеите на нашето време, които са самодоволни от вярата си и не изпитват никакви угризения на съвестта си, смятайки се за безгрешни, за достигнали състоянието на съвършенство.Такива  хора са  лишени от способността да се задълбочават в изследването на библейските истини. Или ако правят такива изследвания, то те са само за да подхранят техните фундаменталистки възгледи  и да ги подготвят за дългите нескончаеми и безполезни дискусии по религиозните въпроси, в които те неизменно искат да блеснат със знанията си и да получат овациите на околните.
Една моя лична  констатация е, че злите хора в  църквата, които живеят със съзнанието за своята верска непогрешимост, стават причина за допускането на всевъзможни  други грехове. Напр. такива  хора се оказват, че са прекомерно алчни. Моите наблюдения  показват, че Любовта няма никакво влияние върху тях, защото душата им се е вледенила дори към Божията любов. По моему тези хора сами са сътворили в себе си ада, което е окончателно отделяне от Бога и това е не защото Бог е отхвърлил човека, а защото човекът е отхвърлил Бога и това отхвърляне е вече необратимо. Злите хора в църквата всъщност изпитват омраза, която е толкова сляпа и самонадеяна, че любовта на околните я прави още по-жестока. Те изпитват гордост, която е толкова студена и противна, че смирението на околните я прави още по-надменна.
Моето мнение е, че всеки  един грях допуснат поради гордостта  на християнина може да превърне живота му в ад. И най-вече всяка омраза може да се превърне в ад, допускането  на всеки един от седемте смъртни  греха също може да се превърне в  ад. Всичко това,по мнението на богослова  Жералд Ван, се дължи на „леността, която е отегчение от божествените неща, и бездействието, което не търси  разкаяние, макар че вижда бездната, в която пропада душата, защото дълго и може би в дребни неща е привиквало да се отказва от всичко, което изисква някакво усилие”.
Злите хора смятат себе си за непогрешими,затова като влязат в конфликт с околния свят,те винаги смятат,че последният е виновен за всичко.
Веднъж  разговарях с един православен свещеник. Казах му, че живея в Англия и понякога посещавам  англикански църкви, които също като православната църква принадлежат на християнската вяра. На което той ми отговори със злоба, че англиканите са сатани и аз ако разговарям с тях губя шанса си за спасение. Но аз му отвърнах, че има много искрено вярващи в Иисуса  англикани и не трябва да съдим за всички тях, поради поведението на някои от техния клир. Ние трябва да се отнасяме към тях с любов, както ни е учил нашия Господ Иисус. Свещеникът се опита да ме опровергае с още по-голяма злоба, казвайки че така му е заповядал неговия архирей. Просто личеше как позоваването на любовта само разпалваше още повече неговата злоба. Това беше стремеж към намиране на изкупителна жертва на злобата му и той в случая я намираше в лицето на цялата общност на англиканските християни. Така този свещеник се опита да наложи собствената си воля в нашия разговор, като намери за уместно да нападне един напълно непознат за него свят, прехвърляйки върху него своята собствена злоба. Той просто проектираше собствената си злост върху неща от света, които нито познаваше, нито разбираше достатъчно добре. Разгледан от позицията на Христовото учение този свещеник не може да се окачестви като смирен, като ясно осъзнаващ собствената си греховна същност човек. В него говореше верската гордост, която го подтикваше да запази изградения в съзнанието му съвършен негов образ и чрез злобата си към другите той полагаше усилия да поддържа привидната си нравствена  чистота. Такива  хора притежават остра  чувствителност към социалните норми и държат много на мнението на другите за тях. Тяхното поведение може да се определи по-скоро като политическо, отколкото като духовно. И това е защото злите  хора  гонят преди всичко своя собствен интерес, държейки най-вече на мнението на хората за тях, а не на мнението на Бога, Който ненавижда верската гордост. Злите  хора са паталогично свързани с личното си статукво, което в съзнанието им те приемат като съвършено. Именно в типичния случай с въпросния православен свещеник ние разбираме какъв дълбок смисъл се крие в притчата на Иисус за двамата вярващи, описан в Лука 18:10-14.
Случаят с този православен  свещеник е показателен и с  това, че злото в тези хора произтича  не от липсата на чувство за вина, а  от стремежа на всяка цена да се избяга от него. Ето защо църквата е едно от местата, където е много вероятно да се открият зли  хора. Няма по-добър  начин да се скрие злото стаено в душата на човека от критичния  поглед на другите, отколкото приемането ролята на активен и отдаден на вярата християнин. Мога смело да твърдя, че злите  хора са склонни към набожност, защото тя е добра маскировка за тяхната  злоба.
Една друга характерна черта на злите  хора е техният  неистов стремеж към властта. Може да се каже, че тези хора винаги се раждат с толкова силна воля, че са напълно  неспособни да я подчинят някому и  най-вече на Бога. Според  ученият  Г.Жералд „за всички „велики хора” е характерна необикновена сила на волята, независимо дали са велики герои или велики злодеи. Силната воля – могъществото и авторитетът – на Иисус се излъчва от Псалмите, точно както Хитлеровата воля – от Mein Kampf. Но волята на Иисус е волята на Неговия Отец, а волята на Хитлер е неговата собствена”.
И така, силата на волята на злите  хора като  Хитлер е обусловена и ръководена от техните собствени  човешки  ресурси. С какво се  характеризира тя? със стремеж  към свръх контрол над себеподобните, изразено като брутално ограничаване на волята на отделния индивид и грубо налагане на собствената воля над един послушен, безкритичен  народ. Диктатори като  Хитлер и  Сталин искаха с груба сила и кръвополитие от огромен мащаб да постигнат власт над целия свят. Тези зли диктатори се надяваха чрез жестоки репресивни мерки да превърнат народите в оглупяла, безсловесна и безусловно подчиняваща се на волята им маса и така да управляват света.
Една важна особеност, която  се проявява в дейността  на злите  хора, е необикновената склонност  на масата  човеци да се подчиняват сляпо на тяхната воля. Обикновеният човек, който не се кланя от сърце  на Бога, е склонен да подчини волята си на озлобени и надарени със силна  воля  хора, да им отдава почит и  дори да ги обича с обич, с която  може да се обича само Бога. Практиката обаче показва, че всички без изключение диктаторски режими рано или късно се разпадат. Това обстоятелство идва да покаже, че волята на Бога е единствено тази, на която човек трябва да се подчинява. Волята на Бога е, която управлява историята на човечеството, а не волята на отделни личности. Грешката на озлобените диктатори като  Хитлер и Сталин беше, че те се опитаха да абсолютизират своите човешки намерения и амбиции, които очевидно бяха в противоречие с Божия План за човечеството. И както в случая с православния свещеник,така и в случая на диктаторите човешката злоба се опитва да абсолютизира собствената воля,демонстрирайки явно нежелание да се съобразява с Божията воля. Затова злите  хора винаги нападат другите, вместо смирено да признаят собствените си грехове, както това направи бирника в притчата от Лука 18. Тези  хора са склонни да налагат собствената воля над ближните, открито или прикрито, под формата на набожност, с цел да потискат изблиците на  духовност  и желанието на тези от тях, които са подчинили волята си от сърце на Бога. Злите хора забравят, че най-важното в живота на вярващите е да разберат колко важни са те за Бога и че Той иска да възстанови добрите взаимоотношения с нас на базата на покорността ни към Неговата Личност, а не слугуващи на земни идоли, надарени със силна воля и отказващи да признаят греха на верската си гордост, което е прикрит бунт срещу Твореца.
Много хора считат, че те печелят свободата си, подчинявайки волята си на силните и волеви личности. Но ние християните вярваме, че истинската свобода идва от подчинение на волята на Отца. Това проличава  ясно от следната разпространявана в някои християнски  среди притча: Бог възложил на Иисус  и на сатана да представят свой план за бъдещето на току що сътворената  от Него човешка раса. Планът на сатана бил подобен на злите диктатори: Бог  има цяла армия от ангели –  нека назначи към всяко човешко  същество по един, който да го наказва  за грешките му, и тогава няма да има проблеми. Планът на Иисус бил съвсем различен, направен с любов и дух: „Дай им свободна воля да постъпват както си искат, предложил Той. Но ми позволи да живея и умра като един от тях, за да им покажа как да живеят и колко важни са те за Теб”. Бог естествено приел плана на Иисус като по-отговарящ на Неговото разбиране за нещата и оставил сатана на произвола на неговата злоба. Така се породило съперничеството между сатана и Иисус и между тях започнала борба, продължаваща и до ден днешен. В тази борба сатана се стремял да прикрие слабостта си чрез  гордост и коварство, чрез лъжи и измами. По същия начин Бог постъпва и с горделивите и озлобени хора, оставяйки ги на произвола на тяхната ограничена воля. Особено неприятни и отхвърлени от Него са тези от тях, които се скриват под маската на набожността.
Аз имах възможност да наблюдавам поведението на зли  хора, представяйки моите книги на вниманието на някои от тях. Тъй като тези книги представляват своеобразно  откровение, разкриващо един нов път  на любовта на Бога към хората, те предизвикваха винаги  силна негативна  реакция от страна на озлобените люде и биваха възторжено приемани от искрено  вярващите в Бога хора. За съжаление  аз срещнах озлобени хора и в средата  на учените, но малцина от тях приемаха с радост тези книги. Моят опит показа, че отпорът, който среща научното изследване върху проблемите на креационизма, идва както от хората с религиозно мислене, така и от научните умове. Напр. негативно настроените учени често дори без да четат книгите ми изразяваха категорично мнение, че твърденията в новата наука са мъгляви и че предмета на нейното изучаване не подлежи на изследване. Имаше обаче случаи, когато някои от учените приемаха отначало такова поведение спрямо книгите ми,но след като започваха да ги четат внимателно променяха своето мнение и дори ставаха симпатизанти на новата наука. Имаше случаи, макар и малко на брой, когато учени ми заявяваха, че са повярвали в Бога след като са прочели книгите ми, въпреки че до преди това те са били убедени атеисти. Това бяха  хора с добри сърца, лишени от широко разпространеното качество на научната гордост в тези среди. За мен беше пределно ясна поуката от тези малобройни случаи. И тя беше, че Бог обича като свои синове и учените и е намерил път към сърцата им чрез книги като моите. Тези случаи ме убедиха, че подобни книги представляват един нов път на Божията любов към сърцата на хората.
Злите хора скрити зад  фасадата на  християнската вяра най-често отхвърляха книгите ми с мотива, че те всички познават добре  Библията и тя им е напълно достатъчна за вярата. Те ме съветваха  да не се меся в религиозната работа чрез наука. В средите на българските православни  обаче аз срещнах известно доброжелателно и дори ентусиазирано приемане на моите книги. По инициатива на една група православни служители и някои български учени в края на април 2011 г. в гр. Стара Загора беше организиран конгрес на тема „Наука и религия”. На този конгрес православните бяха загърбили своята верска гордост, а учените- своята научна гордост. По този начин новата креационистка наука обединяваше тези някога враждуващи помежду си групи на базата смирението пред Бога.
В моя дългогодишен опит на наблюдение на злите  хора, скрити зад фасадата на християнската вяра аз открих една интересна закономерност. И  тя е, че всички тези хора без изключение ми задават един и същи въпрос: Защо Бог е сътворил сатана, а не го е унищожил веднага след падението му? Характерно за злите хора във вярата е, че те единодушно допускат, че Бог би могъл да унищожи нещо от Неговото творение. Такъв въпрос предполага възможността, че Бог може да наказва и убива. Отговорът на този въпрос е пределно ясен за истинските  християни: Бог е дал на сатана свободна воля и че Бог е толкова милостив и обичащ творенията Си, че Той не може да убива. Истина е, че Бог никога не наказва. Създавайки ни по свой образ и подобие, Бог ни е дарил и със свободна воля. Ако едновременно с такова качество Бог би бил и строго наказващ и дори погубващ Творец, то качеството свободна воля загубва своя смисъл. Може ли един човек надарен със свободна воля да упражнява свободата си с опрян в гърба му пистолет? За да не обезсмисли качеството ни свободна воля, Бог е бил принуден да се откаже напълно от употребата на сила срещу нас. В противен случай Той би ни направил марионетки или просто  програмирани роботи, следващи стриктно набелязаната от Него програма, защото тогава страхът и опасението от гибел щеше да сковава нашите действия. С други думи, за да има смисъл свободата на волята ни е необходимо тези от нас, които решават да се бунтуват срещу Твореца, да запазят своето съществуване. Но очевидно такива хора няма да се ползват от благодатта на Бога, нито от Неговата височайша протекция. „Това не значи непременно, отбелязва американският психолог М.С.Пек, че Бог няма властта да ни унищожи, да ни накаже, а само че в любовта Си към нас Той е взел болезненото и страшно решение никога да не я използва. Страдайки,Той трябва да ни остави и само да ни наблюдава. Той се намесва само за да помогне, никога за да навреди. Християнският Бог е Бог на въздържанието. След като се е отказал да използва властта Си против нас, ако откажем помощта Му, Той няма друг избор, освен плачейки, да наблюдава как сами се наказваме.
В Стария Завет това не става ясно. Там Бог е изобразен  като наказващ. Но след появата на  Христос нещата започват да се изясняват. В лицето на  Христос Бог безпомощно посреща смъртта от ръцете на човешкото  зло. Той не повдига и пръст  срещу Своите гонители. По- нататък  в Новия Завет се долавя ехото  на наказващия Бог от Стария Завет, който  по един или друг начин казва, че „лошите  ще получат онова, което им е отредено”. Но това е само ехо. Наказващият Бог  никога вече не се появява на сцената”.
И така,нека да припомним  накратко описаните в тази статия качества на злите хора, скрити под  маската на вярата. Те всички имат верска гордост, считайки  че само тяхната  деноминационна вяра  е права. Те са, които утвърждават в църквата т.нар. християнски фундаментализъм и водят нескончаеми спорове по второстепенни доктринални проблеми във вярата, което има най-често като последица издигането на непреодолими бариери между отделните християнски църкви и деноминации. Злите  хора винаги таят в сърцата си някаква омраза и реагират на всяка любов с още по-голяма злоба. Те са склонни да лъжат ближните и себе си и така сами си изграждат ада около и в себе си. Тези  хора не обичат да задълбочават знанията си и да четат книги, които биха разширили техния кръгозор по спорните въпроси, които разискват с околните. Бедните си знания обаче те винаги издигат в ранг на абсолют. Бързо намразват онези, които ги превишават по ум  и интелект и не могат да понесат някои да ги опровергава с логика и задълбочени знания. Склонни са винаги да критикуват знанията на тези, които ги превъзхождат, без да се запознават с подробностите на аргументите на своите опоненти.
В следващата статия на същата тема ще се запознаем и  с някои други качества на злите  хора,скрити зад фасадата на  християнската  вяра.
ПСИХОЛОГИЯ  НА  ГРЕХА.І І  ЧАСТ -  НАУЧНИ  АСПЕКТИ
                                                       БОЖИДАР  ПАЛЮШЕВ
В настоящата статия ще се постарая да изложа някои научни съображения, свързани с противопоставянето на двата  принципа за разрешаване  на конфликтите, които формулирахме в първата част на изложението  на тази тема. Първият принцип произтичаше  от тематиката на най-разпространения  филмов жанр по света, който гласи: „на злото да се отвръща със зло”. Този принцип е основа на всички терористични, гангстерски и криминални филми, широко разпространени днес по света. На този принцип ние противопоставяме християнската теза „на всяко зло да се отвръща с добро”.
За да разберем по-добре  психологията на греха ние първо  сме длъжни да дадем някаква ясна дефиниция на понятието за греха. Ние  изхождаме от убеждението, че  хората са това, в което вярват. А вярата се гради върху ограничеността на представите и възможностите  ни за познаване на истината за света – за природата, обществото, за самите нас и за Бога. Всеки един от нас има определени убеждения,изградени на базата на ограничената ни човешка умствена и духовна способност. Това, което напр. обединява вярата на атеиста и тази на  религиозния човек е, че и двамата смятат себе си за абсолютно прави. Ако някой критикува нашите убеждения, нашето усещане е, че се критикува основата на нашето собствено съществуване. Ако наистина сме допуснали грешка в нашите убеждения, представата за собственото ни съвършенство е разклатена. Повечето от нас привидно и с голяма готовност признават, че не сме непогрешими, но дълбоко в себе си сме убедени, че винаги сме прави, особено ако се радваме на добро здраве, на власт, материално благополучие и признание от страна на околните. С голяма власт и признание от страна на милиони хора се ползваха и злите диктатори Сталин и Хитлер. Но те използваха политическата власт за да избиват опонентите си. И това те правеха с цел да защитят своите собствени убеждения за същността на нещата в света и обществото.Но както и всички други хора на злото, така и тези диктатори боледуваха от липсата на достатъчно знания и разбиране за нещата в света на духовното. С цената на живота на милиони невинни жертви те искаха да защитят собствените си убеждения като последна инстанция на истината. И тази своеобразна самовлюбеност  в собствените разбирания в крайна сметка се противопоставяше на живота, защото от нея загиваха много хора. Именно от тук идва и нашето убеждение, че на дъното на всеки грях стои някакво зло, характерно за простосмъртните човеци. Затова в нашето изложение ще възприемем следната дефиниция на злото: Злото е такава сила, намираща се в духовната същност на човека, която се стреми да унищожи живота. Доброто от своя страна е обратното на тази вътрешно присъща на човека сила. Доброто е онова, което подпомага живота.
Тук искам да се спра и на една твърде слабо позната  особеност на злото в хората, която  е от особено значение за разкриване на неговата същност и роля в живота на обикновения човек. За да изясня по-добре  този въпрос отначало ще опиша един типичен пример от практическия живот. Мои близки ми разказаха за един случай на самоубийство на 7-годишно момче в едно семейство, в което бащата постоянно биел и нагрубявал майката на детето. Животът на момчето се превърнал в кошмар, наблюдавайки тези сцени на насилие. Те се отразили негативно върху крехката детска психика, което довело до въпросното самоубийство. В дадения случай злият баща на момчето може да се разглежда като истинският извършител на това физическо унищожение на живота на детето. Съгласно съществуващите правни норми в обществото обаче бащата не може да бъде подведен под отговорност за самоубийството на детето. Аз познавам и други случаи когато подобни „престъпления”  на злите  хора са така фино прикрити от критичния поглед на околните,че деянията им не могат ясно да бъдат категоризирани като престъпления. Напр. познавам едно младо момиче, което е имало зли родители, които я били  лишили от родителска любов. Впоследствие в нея се развил комплекс за малоценност, който утежнил до крайност личния й живот. Тя потърсила помощ от пастора на една  християнска църква. Той й казал, че решение на проблемите си тя може да получи, ако повярва от сърце в Спасителя на човеците Иисус Христос. Но момичето не била адекватна във вярата като мислела, че приемането на Иисус като неин  Спасител би могло веднага, незабавно да доведе до решаването на житейските й проблеми. Това не станало и тя се оттеглила от религиозния живот в църквата на въпросния пастор. Ние християните обаче знаем, че отстъпването от вярата в Христа е пагубна и със сигурност води до загуба на шанса за спасение. В дадения случай вината на злите родители на девойката е още по-голяма от тази на бащата на детето в предния случай. Докато злият баща станал причина за физическото унищожаване на живота на малкия му син, злото на родителите на девойката довело до нейната духовна смърт във вечността.
Тук искам да изразя и една моя лична констатация  за човешкия грях и злото, което е  положено в дъното му. Понятията за греха и човешкото зло заемат ключово място в начина на мисленето на християните още от самото начало на появата на християнската религия и въпреки това тези понятия не са намерили място в науката психология, за която естествено е да се предположи, че би трябвало да се интересува живо от този въпрос. Главната причина за това притеснително състояние на нещата е, че досега научното и религиозното мислене взаимно се изключваха едно от друго. Но в света вече се е появила една нова наука, която се опитва се да опише духовната реалност и физическата действителност от гледна точка на креационизма. След появата на тази наука налице е едно сближаване на позициите на науката и религията и ние тук ще се възползваме от това обстоятелство, за да хвърлим светлина върху психологическите аспекти на греха и човешкото зло.
Преди появата на новата креационистка наука, в която хипотезата за съществуването на Бога се приема като научна, психологията е стояла далеч от проблема за греха и злото. За светската наука тези понятия представляват огромна, недостъпна за научния метод на изследване загадка. Новите методи разработени в креационистката наука обаче позволяват да се навлезе уверено в тази проблематика, въпреки че способността ни за разбиране на нещата тук няма същия капацитет както в атеистичната наука. Бих казал, че загадки съществуват и в официалната наука, но досега много учени разглеждаха религията като средство за избягване на загадките, докато за учените-креационисти тя е път за тяхното разрешаване. Характерният аналитичен метод възприет в официалната наука, основан на физиологичните особености на лявото полукълбо на човешкия мозък, редуцираше реалните обекти в действителността на малки части и ги изследваше поотделно, независимо една от друга. В новата креационистка наука редуциращите методи в науката са по-слабо застъпени за сметка на интегриращите средства за изследване, характерни за дясното полукълбо на човешкия мозък. В научното мислене постепенно навлизат такива интегрални подходи като интуицията, вярата, прозрението, молитвата, християнската медитация и др.
Въпреки  това, мога да кажа определено, че проблемът за научното изследване на греха и злото  представлява голяма трудност. Тези понятия  не се поддават на фрагментизиране. Те могат да  се изследват само интегрално. На тази основа в новата креационистка наука много от въпросите за греха и човешкото зло могат да се сведат в рамки, достъпни за нормално научно изследване. Отделните части получени от фрагментизирането на тези проблеми са взаимно преплетени и представляват като цяло една многоцветна мозайка, която може да бъде обхваната само частично в интеграционния модел на креационистката наука.
Тук аз ще представя  един типичен случай на изследване на човешкото зло, който официалната  наука е безсилна да обясни, докато новата наука не само обяснява, но и  потвърждава косвено една от фундаменталните  религиозни категории - тази за съществуването на  душата и духа на човека. Става въпрос за едно твърде напреднало изследване на обсебването на хора от зли духове и на тяхното изгонване чрез определени методи, наречени с общото понятие „екзорцизъм”. Подобно научно изследване среща неизменно съпротивата на официалната наука, въпреки  че явленията наблюдавани в случаите на въпросното обсебване съществуват обективно. Тази съпротива на официалната наука е част от по-общата съпротива на науката срещу духовното и „свръхестественото”. Моят въпрос към официалните учени в дадения случай обаче е следният: Възможно ли е физиците в официалната наука  да възприемат като нещо нормално напр. съществуването на явлението квантов дуализъм, т.е. това, че една и съща елементарна частица проявява свойства и на вълна, и на частица? Съвместването на тези противоположни качества в един и същи обект е не по-малко странно от явлението на изгонването на зли духове от обсебени хора. Какви са мотивите това необяснимо за човешките разбирания квантово явление да не се третира като „свръхестествено”, а явлението екзорцизъм да се третира като такова? И двете явления – квантовият дуализъм и екзорцизмът – се наблюдават в обективната действителност. И за двете явления има многобройни свидетелства от страна на авторитетни учени, които са наблюдавали и изучили тези явления и са заявили категорично, че те съществуват обективно. Тогава? Несправедливо е от гледна точка на научния морал едното явление да се приема, а другото да се отхвърля.
Днес тази несправедливост  в науката е вече преодоляна с  появата на новата креационистка наука. Нека се спрем по-подробно на анализа на обективно съществуващото явление  на екзорцизма. За да илюстрираме по-добре това явление ще се позовем на два случаи на обсебени  хора, наблюдавани и описани подробно от американския психолог М.С.Пек. И двата въпросни случаи са на обсебване от дух, който е добре описан в християнската литература под името сатана. В това изследване американският учен искал да разбере още дали сатана е демон (т.е. обективно съществуваща индивидуалност, надарена с разум и съзнание, но невъзможна да се възприеме от физическите ни сетива) и дали този демон напада само юдео-християни, или е надхвърлящ  рамките на юдео-християнската религиозна култура? Пек забелязъл, че в сеансите на екзорцизма особена роля играе понятието за  любовта. Той констатирал, че присъствието на дори един единствен нелюбещ (т.е. на озлобен по някакъв начин човек) в изследователския екип при провеждането  на подобни експерименти може не само да провали екзорцизма, но и да подложи екипа и пациента на сериозна опасност. Този интересен факт говори красноречиво, че любовта също е съвместима с научната обективност и може да се констатира и опише в термини на науката. Напр. в дадения случай ние имаме обективна възможност да констатираме липсата на любов в даден човек, ако той се окаже, че влияе по съответния начин на процеса на екзорцизма. С други думи, това  означава, че както злото, така и любовта в хората могат да се констатират в научните наблюдения чрез техните специфични проявления в човешката индивидуалност , поставена в условията на участник в екзорцизма.
От гледна точка  на психиатрията и двамата въпросни пациенти, които били обект на наблюдение при провеждането на екзорцизма в присъствието на  Пек, били много тежко болни. „Много по-лесно би било, отбелязва ученият, ако имаше психиатрична болница, където да се грижат за диагностицираните случаи на обсебване. Много по-лесно за всички участници щеше да бъде също, ако църквата, като институция, помагаше с повече готовност с пари, благословия и участие. Макар че и в двата случая църковните власти оказаха съдействие, църквата по принцип предпочита да стои настрана. Нейният страх от неблагоприятни последствия в подобни случаи е и естествен, и реалистичен, но не непременно хуманен”.
Вижда се ясно, че благодарение на необоснованата реакция на официалната  наука срещу екзорцизма в света не се създават поликлиники, където обсебените от зли духове да се лекуват целенасочено и организирано, както това се прави в спорадично предприемани сеанси от страна на духовни лица или мистици. Но най-интересен и фрапиращ факт е, че след изгонването на злите духове психичното здраве на пациентите се възстановява напълно. Това вече говори съвсем  ясно, че преди екзорцизма в обсебените е присъствало „нещо”, обективно е констатирано и наблюдавано от различни хора. Това не е лично преживяване на отделен човек, а е „нещо”, което е в състояние да общува по своеобразен начин с тези, които провеждат сеансите. Интересен факт е също така и обстоятелството, че злият дух обладал пациентите използва техния говорен апарат, но понякога променя гласа, акцента, мимиките и поведението на болния до неузнаваемост. Той има силата дори да поваля телата на хората, да ги блъска,да ги извива като змия и пр. И всичко това изчезва напълно след екзорцизма, като пациентите отново възвръщат предишното си нормално състояние и поведение на психично здрави  люде. За сравнение ще отбележим, че никое друго психично заболяване от типа на неврозите, депресиите и параноите не може да се лекува напълно. След тяхното лечение почти винаги има рецидиви или тези болести оставят трайни следи в психиката на болните. И това е, защото тези болести са патологии на самата душа на човека, а не интервенции на чужд дух. В случая на екзорцизма излекуването е стопроцентово и рецидивите са редки и имат същия характер. Друг много интересен факт е, че голяма част от злите духове обсебили различни  хора говорят най-вече за Иисус Христос. Никои от тях дори и не споменава за другите велики религиозни водачи на човечеството като Буда, Мохамед, Кришна и др., а говорят единствено за Божия Син, често с предпазлива злоба, наподобяваща поведението на човек, който мрази някого, но се страхува от същия. Аз лично съм виждал обсебени, в които духът твърди, че той съобщава съдбоносни новини за цялото човечество и че този, който го е упълномощил за това е Самият Иисус  Христос. Естествено това е една сатанинска лъжа.
Във всички други  религии по света се разпространяват  различни митове за активността на злите духове. Но макар засега научният опит в сериозното изследване на  явленията на екзорцизма да е недостатъчен, има вече убедителни данни за приемането достоверността единствено на християнската доктрина за сатана. Според  християнското учение в началото, когато нашата вселена още не е била сътворена от Бога, сатана е бил вторият по ранг след Него, главният сред Неговите ангели. Той бил изящно и красиво създание и любимец на Твореца. Наричали го Луцифер. Той бил отначало учител на  човеците, което личало от самото му име (в превод Луцифер означава „носител на светлина”). С течение на времето този висш ангел се възгордял и започнал да мечтае за престола на Бога. Негова била заслугата Адам и Ева да изядат „ябълката на греха”, което въвело тях и техните поколения в конфликт с Бога. Така се появили злото и греха, което имало огромни негативни последици не само за човечеството, но и за цялото физическо творение на Всевишния. Мъдрият Бог обаче не оставил на произвола на случайностите Своето най-висше земно творение-човека- и решил, че е необходим пример за Неговата Любов и за това как човекът да се ръководи от нея. Затова изпратил единствения Си Син да живее и умре като един от нас. Така Иисус измества сатана от функциите му и заема трайно място в Божието сърце. Сатана не могъл да понесе тази лична обида и се разбунтувал срещу Бога. В бунта си той успял да въвлече  една трета от Божиите ангели, които в Библията се наричат демони.
Всички факти от сеансите на екзорцизъм говорят красноречиво, че надарени с разум и съзнание индивидуалности могат да обсебят някои човеци и да използват техния говорен и мисловен апарат, проявявайки активност и изразявайки думи,които потвърждават в известен смисъл гореописания юдео-християнски мит за сатана. Очевидно тези странни същества имат някаква връзка с духовния свят. Техният информационен облик, може да се каже, потвърждава идеята, че тон в нещата и събитията в духовната реалност се задават от Истината за християнския Бог, разкрита ни в Неговото Слово в Библията. От друга страна, фактът, че злите духове обсебили  различни  човеци и след това изгонени напълно в екзорцизма не на последно място доказват и това, че душата и духът на човека съществуват обективно (или научно казано вероятността за съществуването на душата и духа на човека  е много голяма). Друг много важен факт е този, че голяма част от информациите, които ни разкриват тези надарени с разум и съзнание индивидуалности, наречени демони, разкриват тяхното ясно отрицателно отношение най-вече към Иисус Христос.Това е доказателство,че сатана  третира Иисус като свой личен враг, като тази омраза е преминала и в неговите подчинени ангели, наречени демони. Следователно, сатана и демоните му са духове, които не са осезаеми по начина, по който е осезаема  материята. Също като Бог сатана може да се прояви в материалните същества и чрез  тях  да се изяви като съзнателна и разумна личност пред живите  хора, но той самият не е материален, нито е тъждествен с проявленията си. В наблюдаваните от Пек два случая на обсебени злият дух се проявявал като извиващо се като змия тяло на пациента, в скърцащите му зъби и изплезения език, дращещите нокти и ледените като влечуго очи. Използвайки човешкото тяло, този дух странно и драматично наподобявал реални неща, като напр. движенията на змия. Но той самият не е змия, а дух. Това обяснява защо демоните са така привързани към телата на хората.
Фактът на пълно  излекуване на обсебените говори и  за това, че сатана и неговите подвластни демони не притежават никаква сила извън човешкото тяло.
Друго важно заключение от научния анализ на екзорцизма  е, че сатана не може да върши зло, освен чрез  човешкото тяло. С други думи, всяко човешко зло има за корен някаква свръхестествена причина. Напр. сатана не може да убива по друг начин, освен с човешки ръце. Да си припомним случая със злия баща,който става причина за самоубийството на сина му.
Лично за мен най-важното  заключение от наблюденията върху обективно съществуващите явления на екзорцизма  и на проявите на злото у човеците е, че злото и грехът  на човека могат да бъдат в някои случаи  констатирани ясно и определено в човешкия опит. Напр.ако ние срещнем човек, който демонстрира верска гордост или паталогична гордост от някакъв друг тип, със сигурност можем да заключим, че той е от групата на грешниците, дори и да  е член на някаква християнска църква. Същото е и с другите характеристики, определящи същността на злите хора, които описваме в  настоящата поредица от статии. Ние знаем,че такива хора са оставени от Бога на произвола на действието на природните закони и затова в живота им случайните събития могат да имат съдбоносен ,както за тях,така и за околните, характер. Сталин и Хитлер бяха такива оставени от Бога зли хора, които станаха главни виновници за избухването на най-жестоката в историята на човечеството война, отнела живота на десетки милиони. Поведението на тези диктатори бе подвластно единствено на тяхната лична воля, излязла извън контрола и висшата протекция на Бога. Те в действителност  бяха плячка на собственото си зло и злото на сатанинските сили. Бог просто е оставил сатана и неговите земни и небесни последователи да достигнат до крайност в злите си дела,за да се види ясно от всички какви са последствията от бунта им срещу Него.
Но какво да кажем  за хората, които стават жертви на въпросното обсебване? Може ли всеки един произволен  човек да стане обект на обсебване  от зли духове? Креационистката наука дава ясен отговор и на този важен въпрос: Сатана притежава власт само чрез вярата на човека на  лъжите му. Затова сатана бива наричан „баща на всички лъжи”. Аз лично съм виждал обсебени, които вярват на гласа на злия демон в тях. В някои от случаите, които съм наблюдавал, обсебените вярваха, че духът в тях е лично упълномощен от Иисус да съобщи съдбоносна за цялото човечество информация. В случаите, наблюдавани от Пек, двамата пациенти бяха обсебени, защото повярваха на лъжливите обещания на сатана за „приятелство”. Обсебването и на двамата пациенти се поддържаше от вярата им в заплахите на духа, че без него  ще умрат. Излекуването на двамата пациенти стана, когато те „избраха да не вярват повече в лъжите му, а да преодолеят страха си с помощта на вярата във възкръсналия  Христос и да се молят на Бога на Истината за избавление”. Сеансът на екзорцизъм  завърши успешно с нещо подобно на приемането на вярата в спасителната мисия на Иисус.
Въпросът, който възниква от направения в тази статия анализ е дали наистина допуснатият от Адам и Ева грях има като корен някаква свръхестествена причина или грехът на нашите прародители е бил единствено предмет на тяхно лично решение? На този въпрос ще отговорим в една от следващите статии от настоящата поредица.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nerez
Категория: Други
Прочетен: 33159
Постинги: 12
Коментари: 20
Гласове: 76
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031