ХАОС И РЕД В ОБЩЕСТВОТО И ПРИРОДАТА
(спиралата на хаоса и космическият ред)
„Цялата поезия е
пътуване в незнайното”
В. Маяковски
I.
През изминалата 2010 г. България отново се представи пред света като един малък остров с много таланти. Едно момче, ученик в НПМГ успя да реши една от многото „задачки” 1 в математиката, които много академици и професори не могат да решат – Аполоновата задача. Задачата не изисква познания по висша математика! Тя спада към типа трудни задачи2 изискващи творческо мислене. Задачата лежи в основата на GPS системите (метод на трилатерацията) определящи позицията на човек притежаващ съответното устройство с точност до метър на геометричен принцип.
Въпросът, който си задава всеки е: „Как е възможно?”.
Съществуват явления и процеси, които нямат рационално обяснение основано на логиката и сетивния опит, като повдигнатия въпрос – тях отнасяме към т.нар метафизика, занимаваща се с тези ирационални въпроси.
Основните философски виждания за света се градят на две основни философски системи – идеализъм и материализъм с техните преплитащи се, може да се каже, нюанси. За съжаление и двете тези са догматични и не се поддават на експериментална проверка.
Алтернативна на тези философии се оказва философията на равновесието. С други думи равновесие се установява между различни неща, които в своето самостоятелно съществуване винаги освен, че проявяват специфични свойства, така и общи за системата в която участват. В този смисъл висшите форми на света не могат да се сведат до нисшите или образно казано 1+1 не е 2. И това е установен факт най напред във фармацията наречен – синергетика, а именно че различни фармацевтични продукти усилват свойствата си при едновремен прием и обратно някои са антагонисти и си пречат: Царската вода - смес от азотна и солна киселина разтваря златото, които самостоятелно не могат и т.н. Друг пример ако в кръвта ни плава атом желязо, което е мъртво то веднага „оживява” след свързването в молекулата на витамина!
В този смисъл равновесието се интерпретира, като специфична свобода , на отделните елементи в системата в тяхното съвместно съществуване и придобиване на качествено нови свойства на този новополучен комплекс. Някой може да каже , че атомите на даден елемент са абсолютно еднакви и по този начин наличието на степен на свобода се обезличава, но от квантовата механика знаем, че там основна величина там е не частицата а вероятността тя да пребивава някъде в зависимост от условията - всички сме виждали в учебниците по химия картинките с обемните осморки наричани електронен облак, които са израз на тази функция в частни случаи. Например елементите на живота – C, H, N, O – в различни комбинации и конфигурации стават елементи на смъртта – наркотиците.
Много учени искат да получат живот вземайки по горните химически елементи….но, не могат! Спорадичните „успехи” се дължат на факта, че те тръгват пак от жива клетка!Те искат да сведат живота до законите на физиката , но по този начин , казвам аз, значи, че всеки добър физик ще е и добър лекар ! Животът следователно е висша форма на свободата в определено ниво в структурата на природата, в която отделните реалности не се подреждат под влияние на ограничителната рамка на законите на квантовата механика, а по силата на по висш от нея ирационален принцип (подобно на необяснимата синергетика). Следователно светът подчинен само на един вид универсални закони на структурата на света би бил лишен от всякаква свобода и следователно нестабилен и разпадащ се (тоталитаризма). Това е заложено още на фундаментално ниво в структурата на света - законите на микросвета са вероятностни , а не детерминирани! Например, колкото и точно да сме определили състоянието на микрочастиците до момента на тяхното преминаване през малка дупка , пробита в някакъв екран, ние не можем да кажем определено в коя точка от фотоплаката поставена зад екрана ще се окажат те. Свободата на микроравнище е предвестник на наличието на свободата на по високите етажи в структурата на света. Известно е, че едно радиоактивно ядро може да се разпадне по няколко начина с различна вероятност! Никой не може да каже по кой канал, както се казва в ядрената физика, то ще се разпадне, което може да се интерпретира като „негово решение” !
По този начин, аз вече си отговарям на моя поставен в началото въпрос правейки аналогия с радиоактивните ядра и системата на мисленето при хората: просто случая с момчето е еквивалент на малко вероятния канал за разпад на ядрото! В този случай спонтанното озарение е формата на свобода дала плодовете, които младия талант жъне!
Сложността на нещата в природата, мисленето и обществото е пропорционална на неопределеността, която могат да включват тези системи. Тази сложност в определени случаи наричат хаос. Хора, които рискуват печелят – в това тяхно действие има елемент на неопределеност (свобода), в която рамка се появяват въпросните ирационални обстоятелства, непроверими по принцип! Определеност = детерминизъм = липса на свобода. Затова, много хора изключвайки емоциите, интуицията, риска с цел постигане на „здрав разум = определеност” постигат по малко, от това, което биха постигнали иначе. По принцип се оказва, че мъжете са склонни по вече на това... Високия интелект – това е съвършена форма на равновесие (свобода) в системата на мисленето. Хаосът свидетелства, че нелинейното мислене води до по точно разбиране на нестандартните ситуации – интуиция съчетана с образование става важен фактор при решаването на нетривиални задачи. Случайността, неопределеността и несистемните импулси стават по скоро организиращ принцип на по високо ниво, необозрим рационално, от колкото причинно-следствените отношения. Хаосът е разбиран като такъв поради неразбирането ни на организиращия принцип в него3. Всъщност това е дефиницията на понятието хаос.
Интересно е, че този хаос, наричан понякога нова информация, присъства в различни по вид системи – икономиката, социологията, в медицината – ЕЕГ – установено е например , че болните от шизофрения имат почти чиста „синусоида” (периодична, правилна) на този ритъм, т.е. симетрия, ред, липса на многообразие, докато при здравия психически човек ЕЕГ диаграмата привидно изглежда хаотична, апериодична, многообразна; ред в хаотичното съкращение на миокарда и т.н. Самият процес на мислене е резултат на взаимодействие на стабилността и хаоса – ляво и дясно полукълбо. Ако решим да сътворим света използвайки само лявото полукълбо бихме получили кръгли облаци, прави реки, конусовидни гори т.е. линейни, цифрови системи. В природата обаче има и друг вид – нелинейни системи придаващи и красота, често неизразима с езиковите линейни структури.
Очевидна е също аналогията между законите на квантовата физика и законите на човешкото възприятие и разума в процеса на обработка на информацията постъпваща в мозъка. Това е накарало психолога Р. Уилсън да създаде ново направление в психологията – квантова психология. Психичните явления са описани непълно поради това, че те са следствие на самопреживяването от самите нас и по този начин на психолога убягват тези ирационални (необясними) моменти в психиката. Доказателство са пъстрата палитра от психологични школи - фройдизъм, бихевиоризъм, гещалт-психология и др. отчитащи определени по силни аспекти „почувствани” от своите автори. Аналогично квантовия физик е убеден, че всяко негово наблюдение и всеки инструмент, с който той измерва създават свой модел на света. Освен това човешкия стремеж за право на изява и на неговата личност в обществото, наречен демокрация (свобода) е факт довел до радикална промяна в политическия строй в социалистическите страни.
Интересни са фактите и от астрономията свързани с проблема за тъмната маса (22% ) и тъмната енергия (74%) – дали те не отразяват принципа на свободата на метагалактично ниво, които са съвършено други от локалните такива?
II.
Всеки човек, макар и забързан в своето ежедневие понякога си задава въпроси излизащи извън рамките на ежедневните му занимания. Може да се каже, че физиката е единствената наука, нямаща ограничение върху своя обект на изследване – химиците с горчива усмивка приемат факта, че след откриване на квантовата механика химията изцяло се сведе до физиката. Нещо по вече – физиката за разлика от инженерията е и философска наука. Изучавайки природата физикът се натъква на истини, които са във връзка с основния въпрос на философията и обратно понякога философска система подпомага изграждането на теория, както е показано в част III. Единствената наука със самостоятелен статут е математиката – не случайно по математика не се дават Нобелови награди, тъй като тази наука не излиза извън рамките на абстракцията. Оръдието на труда на математика е лист и молив, на физика вече - установки струващи милиарди.
Двадесети век стана арена на която се появиха най големите теории във физиката – теорията на относителността, квантовата механика и теорията на хаоса. По думите на един физик „теорията на относителността се разправи с илюзиите на Нютон, квантовата механика разсея мечтата за детерминизма на физичните събития и най-накрая хаосът развенча фантазията на Лаплас за пълната предопределеност на развитието на системите”. Хаосът или новата информация е вид ред на по високо ниво – в икономиката, екологията, биологията , в очертанията на облаците, на мълниите, конфигурацията на кръвоносните съдове, струпванията на звездите в Галактиката и т.н. Оказва се, че законите на природата са гъвкави, а не строги както в класическата физика. Хаосът се проявява в детайлите – например – ние знаем, че след зимата ще дойде лятото и че ще е по топло, но е напълно невъзможно да прогнозираме времето за близката седмица. По този начин хаосът е вграден в реда. Известен е също „ефекта на пеперудата”, където случайността и неопределеността триумфират. Такова поведение на системите на математически език се нарича нелинейност – малки изменения в началните условия водят до съществени промени в крайния резултат. Нелинейността обезпечава необезличимостта на съставящите – докато обратно в резултат събирането на линейните полета се появява ново такова, при което съставящите загубват своята обозримост. В математиката се доказва, че вероятността за сбъдването на дадено събитие е свързана информацията която го обуславя3. В този ред на мисли например е съвсем очевидно, че за да се предскаже силно нелинейната система на атмосферата на 100 % практически е нужно безкрайно количество информация. И действително метеорологията е достигнала може да се каже максимума от 85-90 % на краткосрочните прогнози. Интересно е да се отбележи, че и в математиката понякога има неопределеност – теоремите на К. Гьодел, а именно, че в даден аксиоматичен базис винаги може да се построи твърдение, което нито може да се приеме, нито да се отхвърли, т.е. аксиоматиката е непълна. Тези теореми постфактум обосновават неевклидовите геометрии основа на общата теория на относителността. Това е по същество физична теория, нейния апарат е диференциалната геометрия – математическа теория облечена с физичен смисъл свеждащ се до това, че пространството се разглежда като еластична субстанция върху която се „търкалят” телата следвайки гравитационните закони и търкаляйки се така, че се движат по най късия път върху повърхнината , която самите те задават. Пример за най къс път върху сферична повърхнина е част от окръжност с център – центъра на сферата, затова някой самолетни полети им е по изгодно да минат през полюса от колкото да летят по паралела .
Квантовата механика не се съгласува с традиционната материалистическа онтология и философия. Фактът, че ние можем да предсказваме само с някаква вероятност поведението и свойствата на микротелата и че самия акт на измерване променя състоянието им т.е. има субект-обектни отношения определящи резултата от измерване е накарало някои физици шеговито да казват, че извън акта на измерване в квантовата система може и живи слонове да се раждат и ние нито можем да потвърдим, нито да отречем това. КМ се явява безпрецедентен случай в науката, когато една конкретна гносеологична ситуация създава обърканост във философската интерпретация. Освен това именно спецификата на свободата на микрочастиците , обусловена от квантовия характер на законите в микросвета е истинска основа на усложняването на нещата в света, достигащо до съвършенството на човека и неговия разум, до съвършенството на свободата, която откриваме в проявите на човешката свободна воля.
Може да се каже, че тази провокация от страна на природата допълнително налива вода в мелницата на познанието.
Много учени (Стивън Хокинг, Алберт Айнщайн) смятат, че на фундаментално ниво в структурата на материята съществува строго определен ред, нетърпящ никакъв произвол и каквато и да е форма на свобода в поведението на частиците. Съвременната теория на фундаменталното ниво в структурата на материята се основава на идеята за абсолютното единство на веществената и полевата форма на материята и произтичащата от това възможност за тяхното общо описание. Признаването на категорията на свободата, интерпретирана като случайност в измерванията, обаче изисква в науката да се отхвърли това твърдение и наистина това засега се потвърждава от свръхскъпия и свръхмощен ускорител – голям адронен колайдер. Неговата цел за доказване обединението на всички фундаментални физически взаимодействия в природата, както и обяснение на всички явления и процеси във вселената от гледна точка на известните природни закони не е постигната за сега. Един пример показващ слабо място в обединителния подход е например атомът. Той е стабилен – електронът не пада постепенно върху ядрото излъчвайки енергия, докато както е известно земята ако и бъде предоставено достатъчно време от страна на слънцето ще падне върху него излъчвайки в процеса на падане гравитационни вълни, което тя прави и в момента. Тези вълни са слаби, което означава, че това няма да стане в рамките на живота на слънцето, което в предсмъртния си стадии, предвид характеристиките си, ще се разшири до орбитата на земята (червен гигант) и ще я „погълне” в огнения си ад, но е показателен факт в подкрепа на деунификативната тенденция в науката.
Теорията на елементарните частици показва, че причинно-следствените връзки там загубват своята обозримост, което означава , че нещата във Вселената са взаимно свързани (теорема на Бел), дори раздалечени на огромни разстояния. Тази теорема от 1965 г. е едно предугаждане на бъдещата разработка на информационните (торсионни ) полета.
III.
Художниците на импресионизма добре знаят, че при смесване определени цветове се получава белия т.е. те са допълнителни един на друг. Подобна допълнителност съществува и при математическото и физическото описание на системите. Използването на опростяващи модели при физическото моделиране води до неточност. На поставения на Бор въпрос: „Кое е допълнителното на понятието истина?” Той отговаря: „Яснота”.
При парапсихологичните явления, в чието обективно съществуване не се съмнява никой, съотношението яснота/истина се мени от в широки граници. Явлението „баба Ванга”, (а и „Кръстова гора”) стои извън рамките на ортодоксалната наука. Твърдението, че Ванга притежава свръхсетивност не обяснява нищо, тъй като то не отговаря от къде тя черпи въпросната информация. И може да е пресилено според някои учени, но засега теорията на група учени за т. нар. информационни полета е най издържана от логична гледна точка. Нещо по вече тази теория има практическо приложение! Важно е да се отбележи, че тук съществена роля има думата информация а не енергия, както некомпетентно се изказват по вечето „специалисти” в тази област. Интерпретирана в рамките на нашата философия за равновесието тя може да се разглежда, като поредната форма на свобода в структурата на света. Торсионните полета се наричат така, поради това, че тяхната „памет”, ако може така образно да се изразя, се съхранява под формата локални въртения на пространство-времето. Тези вихри са и негови източници и едновременно и конституенти, подобно на силовите полета – на електричното поле източници са електричните заряди, на магнитното – електрически токове, на гравитационното – масите и т.н. В литературата има описани случаи на явлението „пееща прахосмукачка”, където въртенето на ротора na електромотора достига стойност при която се влиза в контакт с тази същност и се черпи информация.
Тук искам да отбележа, че макар и привидно астрологията да се отнася към тези явления тя всъщност е една лъженаука - изобличавайки тяхната лъжа с астрономическия факт, че при движение на Слънцето то преминава (кулминира) през още една зодия – Змиеносец, но тя удобно е изключена от зодиака и по този начин родените от 30 ноември до 19 декември си нямат зодия !
Може да се каже, че един от най добрите философи на времето това е Кант (с неговия „Категоричен императив” – човек може да намери максими, които могат да се спазват от всеки човек без конфликт) и всички сме съгласни с това. Категоричния императив фактически твърди, че хората могат да живеят под шапката на определен набор от принципи най-вече морални и в същото време всеки да запази своята индивидуална свобода, необходимостта на която е рационално необозрима. Внимателният анализ на произведенията му показва, че те следват философията на Библията. В същото време може да се каже, че и въпросната теория също следва тази философия. Факт! Интересно е,че имаше преди време устройства базирани на теорията, които се използваха неправомерно и с всички тях се случиха странни неща ... Бидейки в Москва аз се запознах с центъра по биоинформационни технологии и лечение, нетрадиционно на заболявания „Ноосфера” близо до Москва и т.н.
Много хора казват, че имат здравословни проблеми на „нервна почва”. Може да се каже, че това е така, но не трябва да се мисли буквално за нервната система, а за духовния фундамент в човек – източник на биоинформацията на организма. Доказателството се свежда до изследване на причините за повишена смъртност в някои райони – инфаркти, инсулти и т.н.. Оказва се, че това са психогенни причини с информационна основа свеждащи се до загуба на смисъла за живот. Построени са графики, даващи процента живи хора в зависимост от възрастта им. Тяхното продължение дава теоретична възможност човек да живее до 500 г…. Като допълнителни причини, се посочват също нравственото, екологичното и политическото положение (България). Очевидно, обаче че духовните причини, интерпретирани като информация, а не енергия, са едни от водещите определящи жизнения статус на хората. Основата на духа , обаче е любовта. Любовта е хармония. Информационната медицина установява именно липса на хармония („Ноосфера”). Липсата на хармония „прехвърля” човек на скъсена траектория на живот на посочените по горе графики. Може да се каже, в духа на по горе посочената връзка между информация и вероятност, че човешкия организъм е една много сложна система, съдържаща огромен информационен потенциал и следователно допускащ възможността за грешки относно неговото лечение, което се и наблюдава – така възниква и въпроса дали винаги трябва да виним лекаря или съществуват обективни причини за грешка? Тук искам да отбележа, че продукта на информацията се оказва много мощен – например всички знаем колко трудно се променя мисленето на човек, пределно ясно е също , че основата на конфликта между Израел и Палестина не е с материален привкус за една педя земя; необяснимо е дори и за мен феномена, че мъже с женско самосъзнание са готови да вземат естроген ( женски полов хормон отговорен за вторичните полови белези у жената) с риск – рак, само и само да станат физиологично жени ! Очевидно този тип информация е качествено различна от дефинираната чрез вероятността .3
Хомеопатията, също е вид информационна медицина – хомеопатичните продукти не влизат в клетъчни реакции на физическо ниво, както това става при имунизацията. Те симулират изкуствена болест с цел активизиране на имунната система („Клин клин избива”). При наличие на две подобни болести – по силната подтиска по слабата („Големите риби изяждат по-малките риби”). Хомеопатичните препарати представляващи силно разредени екстракти от растения, киселини, соли и др. са абсолютно безвредни и не могат да бъдат предозирани, а освен това не са скъпи. Главното е, че понеже лекуват информационно те следователно лекуват и цялостно (холистично). Почти пълната липса на молекули в такива препарати внася смут в ортодоксалните медици , но те забравят, че информацията за веществото лекува а не материалната му субстанция. Тези факти още веднъж потвърждават , че причините за болестта са извън пределите на материалния свят , а се коренят в духовния.
Зомбирани от атеизма през комунизма, а и от многото шарлатани, ясновидци, астролози и др. хората в Бг гледат скептично на този нов пласт, с нов вид свобода в структурата на света, но той е толкова обективен, колкото и радиовълните, които също са невидими, но радиото свири….. Но както е известно минават десетки години да се приеме дадена теория за да влезе в учебниците.
Искам да отбележа, че всички ясновидци, екстрасенси и пр. говорят за „фини енергии ”, имайки предвид горните информационни полета. Енергията не е качествено определима величина, а количествено и освен това се разпространява с крайна скорост! Oценките за скоростта на торсионния сигнал са 109c.
Освен това, още едно доказателство за това, че тези информационни вълни са качествено различни от силово-енергийните е факта, че екстрасенси споделят, че чувстват високи вибрации (изчислено около 1052 Hz) , докато например електромагнитните са ограничени от теорията на относителността и квантовата механика до около честота 1015 Hz ( γ–кванти). Високата честота означава пренос на огромна информация4.
Напоследък по ефирните телевизии се шуми за съществуването на извънземни. Допускат съществуването им и Ватикана!? Възникват следните въпроси, които си задавам аз: 1. Защо мълчат? – най мощния радиотелескоп в Порто Рико, построен в кратера на изгаснал вулкан с диаметър на антената 300 метра мълчи в радиодиапазона.
2. Защо Ватикана допуска съществуването им след като това е във фундаментално противоречие с Библията?
3. Има сведения, че тези „извънземни” са генетични експерименти в тайни бази – една догадка, която не е без основание – например психологическа манипулация. Допуска се да не приличат на хората, а в същото време имат визия на хора с уродливи характеристики, нещо подобно на мутациите предизвикани от радиацията от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. И освен това, приемайки детерминизма на материалистите същите природни закони „създали” нас би трябвало да доведат до подобни същества и на други планети!
Освен това по въпроса дали могат да съществуват стерилни вселени може да се отговори по следния начин: системата на стерилните системи трябва да се изключи по принцип именно от съображения за равновесие – както в обществата с ниско културна среда , където деструктивността преобладава, така и в сложните системи – вселените са възможни онези материални структури , които имат висока степен на свобода и равновесие с тях. Именно равновесието и конструктивността са условията, позволяващи възникването на живота и разума в тях. Това всъщност e тавтология на известния антропен принцип: Съзнанието е неотменен атрибут на материята , който винаги се определя от характера на нейните свойства още на фундаментално равнище в структурата и, определена в някоя система на равновесие между веществената и полевата форми, но съзнанието е също така и нейн атрибут и защото то е следствие на характерни свойства на фундаменталната структура на материята , които винаги в рамките на едно изключително рядко и неповторимо съчетание на неповторими и благоприятни обстоятелства правят неговата поява .
Днес в 21 век е направена и пространствената телевизия - принципът е прост : пространствения образ се създава, като се направи отчитане на фазовата разлика между точка А и точка Б отдалечени по протежение на лъча от окото…
В заключение може да се каже, че въпреки сложността и хаоса на живота съществува определен ред в нещата въвеждан по ирационален начин от Някой в природата, мисленето и обществото точно както твърди нашата теория на равновесието.
Действително в последните десетилетия нарушението на нравствените и морални закони се усилва. В същото време се наблюдава и драстично увеличаване честотата на природните , здравни катаклизми (свински грип, СПИН, рак и др.) Интересно е, че щамовете на болестите мутират пропорционално на развитието на фармацията – сякаш природата упражнява някакъв контрол по този начин. А може да се каже че, и финансовата криза е следствие на моралната такава – парите не може да се изпарят, освен ако не са прилапани спекулативно от определени кръгове. Да не забравяме принципа на Парето, чиято сентенция е – „Бедните стават по бедни, богатите – по богати”. Игрите с плаващия курс на долара и лихвения процент са ясни на всеки студент по икономика. Установено е също например, че земетресенията в последните сто години по ефективност е измеримо на същите през изминалите 1000 г.
И ако това не е равновесие….
Свободата е неотменно свойство на обектите и тя се проявява навсякъде, където човешкото познание прави опити за опознаване на света и поради факта на нейната необяснима, ирационална същност остава въпроса: Дали някога човек напълно ще опознае света. Мъгла е и света отразен от безброй огледала насочени едно срещу друго…..
1 Други такива са например теоремата на Ферма (xn + yn = zn , n
Мисленето... проактивното, конструктивното - не се знае много за него, както се оказва, още по-малко учат децата ни да мислят именно така. Точно ми се въртеше в главата да погледна темата от тази гледна точка, как да учим децата ни (а защо не и ние самите да се упражняваме) да мислим по повечето (да не кажа всички) възможни (или известни, класифицирани) начини.
Само ако повече хора започнат да мислят истински. За задават въпроси, да търсят отговори и решения, да действат. Това има огромен потенциал. Може би дори спасителен...
ПП: Откъде ти хрумна този ник, бе човек? Никога не бих последвала ника ти, звучи несериозно, да знаеш, а явно има какво да кажеш, накъде да насочиш вниманието :)
